обещанията ти са бесни демони посреднощ
люта си колкото най-студената зима през октомври
а два близнака се разхождат по тъмните улици

всички наши неизживяни дни страдат по липсата ти
нашето лято няма да го има, няма да го има
нашето време се побира в един букет пресни лалета
и малко пясък в косите ни

а ти така и не ме научи да летя.

вчера реших да те забравя

главата ми е експлозия от страх
страх, липсва и кръв
всяка планета е малко бягство
от твоята утопия
съзнанието ми е тесен коридор
по който се блъскат хиляди мисли наум
бавно живея, за да умра
дните са безкрайно море от любов
а аз не мога да плувам

моля те,
научи ме да плувам, за да не реша да те забравя отново

точно в този момент знаеш,
че твоето там и моето там
са двата полюса
лятото и зимата
толкова далечни колкото
само една целувка
би могла да
събере

всеки път когато се запознавам с твоите приятели
треперя и мисля как кръвта ми изтича
всеки път когато помисля за теб
треперя и мисля как любовта ми изтича
всеки път когато не си до мен
си липсва и болиш многократно
всички животи в които не присъстваш
завършват със смърт

проблемът на екзистенциалния самотник е, че иска внимание.
неизлечима болест, която ходи по човеците.
социопат, който е изграден от молекули егоизъм, недостоен да обича,
не знаещ.

това е във всеки от вас/нас/аз.

най-вече аз.

чедо

в корема ми чака едно
незаченат дете
да бъде срещнато
с първия си баща
и с егоизма на света

пандора

целият свят е твърде тесен
за едни мои пеперуди

колкото широк, толкова тесен.
всичко ме задушава
а мисълта ми е хиляди километри пред мен
където времето не се брои и няма тегло
в главата ми обитават неколцина демони
които ми напомнят, че
Пандора е най-сигурната смърт за една любов.

Пандора съм аз.