проблемът на екзистенциалния самотник е, че иска внимание.
неизлечима болест, която ходи по човеците.
социопат, който е изграден от молекули егоизъм, недостоен да обича,
не знаещ.

това е във всеки от вас/нас/аз.

най-вече аз.

чедо

в корема ми чака едно
незаченат дете
да бъде срещнато
с първия си баща
и с егоизма на света

пандора

целият свят е твърде тесен
за едни мои пеперуди

колкото широк, толкова тесен.
всичко ме задушава
а мисълта ми е хиляди километри пред мен
където времето не се брои и няма тегло
в главата ми обитават неколцина демони
които ми напомнят, че
Пандора е най-сигурната смърт за една любов.

Пандора съм аз.

депресия

напоследък мисля за депресията,
често си мисля,
изследвам,
анализирам.
човеците често страдаме от такава
депресия по неизживяното
несрещнати хора, любови
непосетени места, градове, континенти

- да, неродени деца също.

не виждам края.

никой не знае
 колко боли да изстрадаш всички
 неродени деца на света
никой освен мен не знае
как се лекуват рани от
полуживи бесове
сега и вие знаете

ако ли не - ще се обичаме
на пресекулки
ще си достатъчна за този ми живот
и ако може в другия
да ми се случиш отново
но без да те познавам
всичките ни срещи ще са само насън

защото такива като мен
не могат да обичат на живо
или ако мога това
ще бъда най-мъчната ти любов
най-сложната теорема
с безброй решения
и всички грешни
и защото също
е най-лесно да искам всичко

след което да бъда мъченица
на себе си
само ако знаех, че ще бъдем две
нямаше, повярвай ми нямаше..
да избера да си точно ти

а щастието е недостатъчна мерна единица
на егоизма ни

пия за тебе

две жени, които желая са най-пълната
противоположност която имам
никога не ме обичат
когато ми трябват
винаги ме искат
когато мълча без думи

пия за тая тиха любов
която не знае как да ревнува правилно

аз обичам да усещам изобилие.

ако цялата любов,
която живее в мен, и диша
в мен, и се храни от мен
и във мен
бъде пусната на свобода
някой ще бъде облечен
в психоза
и лудост