неделя, 23 ноември 2014 г.

ти си муза
която е повод
за най-добрата поезия

тази на страданието
прекалено ли ще е егоцентрично
ако пожелая
пак да те изстрадам?
имам навик да се влюбвам в думи
в разни въображения
невиждани очи
и дълги непознати коси
обичам да си измислям перфектни жени
после обичам да ги обичам
да се влюбвам до безумие
до безпаметност
до безсънни нощи
да съчинявам сценарии
да бъдем истински
да се обичаме като по филмите
почти да имаме деца и прочие.

веднъж ми се случи.
и боли.
вкусът на червилото
балерините в очите
и чувството в слабините
са
достатъчен повод да чакаш жена

аз съм всичките ти прищявки

замених свободата си
за да бъда роб на чувствата ти.
като вярна любовница 
приех пороците ти даром
обещах да се грижа за тях,
да бъда добра домакиня
да им дам дом.
ти си най-трудният порок за отказване

петък, 21 ноември 2014 г.

твърде малко даваме
твърде много искаме
твърде сме прозрачни
лесни
предвидими
твърде дълго живеем
живота, който не е наш
призлява ми от твърде много.
а е нужно твърде малко,
за да си щастлив

страхливата кучка

официално съм
най-страхливата кучка ever.

домът ми мирише на тамян
по пода има карамфили
и плесенясало жито.
всеки ден организирам помен
на който се правим, че
изобщо сме те харесвали
бях любовницата, 
която желаеш
и пиех кафето си с две бучки захар,
защото така ти харесва.
всичко беше "защото така ти харесва"
най-трагичен е
споменът за твоя допир.
никоя нимфетка няма такъв,
а аз съм си дала време да ги опитам всичките
остатъкът от съществуването ми
ще посветя да намеря
някоя с бледите ти устни
и сочните ти гърди
ще я превърна в теб
за да те имитира
ще я запозная с образа ти
ще бъдеш ти
жалка имитация на онази любов
най-близкото нещо,
което ще ме накара да живея
ще я притежавам
унижавам
чукам до болка
до крясъци.
ще я накарам да ме обича
да ме глези
да няма други любови освен мен
ще я изцедя.
накрая ще я изоставя

това мога най-добре
защото съм най-страхливата кучка