мен ме вдъхновява
само трудната любов
а когато
напиша книга
ще е само за теб
ще се откриваш
във всеки стих
ще се четеш
ще бъдеш четена
от много
на
малко

не мога да пиша
да пея и да пия

не мога също
да не бъда с други

не мога
да съм нежна любовница

не мога с теб

не купувам цветя
не оправям сутрин леглото
не правя закуски
не любя нежно
не ревнувам когато си с други
не държа да ме чакаш
не съм вечна
не съм и вярна

но съм цяла и
съм твоя
съм.

на никого не съм обещавала
това.
на никого не съм давала
легло, дом, любов
в ежедневието ми
не присъстват хора
от този род - 'никого'

някога, някой, някъде
беше.
в ей този ред

ако друга ми даде
такава поезия
ще се оженя за нея
обещавам.

ще имаме деца
ще си осиновим
ще спим под звездите


ако има такава жена
тя ще е моя

тази любов
никога няма да свърши
поне докато
аз не свърша.

тази любов
е за теб и мен
пареща и люта

'за да съм тук
когато ме няма
за да говоря
когато мълча'

-какво прави онова момиче? как му беше името?
-тя ли? ами добре е. и я обичам

твоята липса

е най-голямата 

болка

отсъствието ти
е топлийка в сърцето
гарите са празни без теб
твоят влак
бе със задна дата

нейната улица е с име на лято
там има гарги и цветя не виреят
нощем е тихо
само червилото й свети
има смях който се помни
носи й се слава

а цялата е зима

щяла да ме обича след 'завинаги'
да ми чете Буковски за лека нощ
да не ми се кара когато заглеждам други
да ми държи косата когато повръщам от ром
да ми прави закуска когато съм болна
да не пита къде съм когато не спя у дома

ей такива неща разправят влюбените
а сега нейното 'завинаги' носи друго име

на тази улица
на тази улица
колко жени са спали
на тази улица се пушат тънки цигари
на тази улица се слуша Горан Брегович
на тази улица се псува и се
пие до зори
на тази улица се разбиват сърца
тази улица трябва да е моя

'тази улица вчера беше затворена'

кръговрат от любовни разочарования

километрите ще излекуват болката

само те знаят как

умиране

случва се.
губя съзнание
в безсъзнанието си помня
единствено спомена за нея
бели петна с нейното отражение

така ли се умира от любов?

тя ме разсмива
и я чувствам с цялото си аз
навсякъде е
и чувам гласа й
и виждам косите й
и устните й ме целуват
защото всичко красиво боли